Студена светлина

Както ясно се вижда от постера Брус Уилис едва ли не е главно действащо лице. Не, не е. Умира в първите 15 минути и от там на сетне синът му поема на плещите си цялата каша. Нито добър екшън, нито приемлив трилър. Лентата не струва!

Три метра над небето 2: Искам теб

Две години по-късно излиза втората част, която аз както винаги гледам със закъснение. Удивителното тук е, че сценаристите не са си поставили за цел да комерсиализират лентата, превръщайки я в поредната Холивудска боза. Достойно продължение – това ми се струва достатъчно като описание на гледаното. Единственият недостатък е, че е толкова наситено от към действие и това действие така силно напомня на сапунен сериал, че по някое време зрителят остава с впечатлението, че съзерцава ситком, а не филм. Иначе силно препоръчвам на феновете на Марио и лиглата Баби, която е заменена с далеч по-приятна актриса. 

Хирокин: Последният самурай

„Хирокин: Последният самурай”. Всеки път се запитвам защо гледам абсолютно всичко излизащо в интернет и никога не откривам достатъчно убедителен отговор, освен, че съм безумно любопитна. Точно този филм е доказателството, че не трябва да се поддавам на този си порив. Лентата не представлява нищо интересно и не предоставя дори елементарно забавление за двата часа, в които може да се гледа. Не си го причинявайте, моля!

Най-екзотичният хотел Мариголд

Изключително приятен филм. Ненатрапчив и човечен. Сякаш никой не прави такива вече. Все се залага на стрелба и съблазнителни мадами. Тази лента ще ви поднесе малко мудно развитие и безобразно добре подбран актьорски състав. На края ви обещавам да има за какво да помислите, преди да ви се прииска да си пуснете друг филм. 

Зов за завръщане

Помните ли първият филм с Арнолд Шварценегер? Как му изскачаха очите, защото нямаше кислород и как цялата лента беше в червени нюанси (това са моите най-силни спомени). 2012-та година ни предлага поредният римейк, който уж трябва да е по-добър. Е, не е, но определено не е по-лош. За годините, в които излезе първият вариант на „Зов за завръщане” си беше хит. Днес, с толкова много технология сплетена в лентата и с всички налични ефекти, може би все пак на този филм мястото му е в настоящата година, но не очаквайте много. Не разчитайте, че ще е интересен и наистина хубав, защото не предлага нищичко, което да остане в съзнанието ви. Просто поредната лента с твърде много ефекти и почти изчерпан смисъл, базирана на филм от преди зората на 3D киното...

Сейф

Горкият Джейсън Стейтъм. Факт е, че той никога не е можел да играе, но пък такова повторение на сценариите и такова нарочно подбиране на едни и същи роли е направо трагично. Откровено лентата ме наведе на мисълта, че създателите й са взаимствали идеи от няколко други филма, създали са някаква каша и сега я поднасят на зрителите с идеята, че това е приемливо. Е, не е! „Транспортер” ряпа да яде. Тук летят отново коли, Джейсън скача като маймунка и се разхожда с пистолет навсякъде, без да му свършват патроните... Дори и приемлив замисъл няма лентата. Не ви го препоръчвам. 

София/Куршумът на убиеца

"София/Куршумът на убиеца". Невероятно глупав филм. За първи път гледам дадена лента и се налага да си водя записки какво точно не ми хареса, за да не забравя подробностите на края. Първо - смешната ни държавица е представена като някаква комбинация от Турция и Русия, като първата сериозно преобладава. Второ – са снимали 1/3 от лентата в някакъв гнусен чалга клуб в центъра на София. Неговият образ кара всеки зрител живеещ извън пределите на България да реши, че всичко, което вижда е в Турция - танците, музиката, костюмите... Трето – още в самото начало са дадени кадри от София. Какво вижда всеки един зрител? Просяци, бездомни, роми в промишлени количества, беднотия, мръсотия, стоки, които се продават буквално по улиците. Актьорският състав е под всякаква критика. Ама няма такава скръб! Българският е осакатен от англоговорящите до невиждани висоти, а английският от нашите треторазрядни актьорчета звучи като шега! Споменава се безплатното сваляне от интенет и всичката помия, която може да се види в полицията ни в XXI-ви век. Лентата е наводнена с българи, които до такава степен я осакатяват, че се плаша! Слейтър определено не го бива – или е загубил тренинг, или просто никога не му се е отдавало да играе... Усещах го как се мъчи да пресъздаде емоцията, която трябва да владее героя му. Скръъъб! Главната героиня, около която се върти безобразно слабата конспирация, е толкова фалшива, че се запитвам кой я е допуснал до кастинг изобщо, да не говорим кой си е позволил да я сложи за главно действащо лице! Сега е най-подходящият момент да оплюя и липсата на сценарий. Да, уж има, но всичко е толкова бозаво, че се размива заради хилядите други ужасяващи и трагични герои и идеи. На нищо не прилича! Най-накрая се сетиха да използват държавата ни за нещо, което може да я популяризира, освен убийства и нескопосана политика, а като резултат виждаме единствено невъобразим провал... Не си го причинявайте за нищо на света!!!

До сега не съм писала толкова дълга рецензия, но съм безобразно възмутена от представянето на държавата ни, въпреки, че няма за какво – това сме българите...

Талисманът

Поредната екранизирана книга на Никълъс Спаркс. Истината е, че „A walk to remember”, “The notebook” и “Dear John” ще си останат класики, не само на хартия. Още докато бях във видеотеката хората търсеха романите на този човек, под формата на филми. Тогава му обърнах внимание. Лошото е, че последните му „творения” не струват и пукната паричка. Ако не сте запознати тези две ленти ще потвърдят думите ми - “The last song” и “Nights in Rodanthe”. Същата е историята и тук. Може би горкичкият Зак Ефрън не е дорасъл за подобна роля, а може и преценката ми да е замъглена от невъобразимо постният сценарий, дразнещ и предвиден. Сякаш Спаркс няма с какво да ни изненада вече. Изчерпал се е...

Ледена епоха 4: Континентален дрейф

"Ледена епоха 4: Континентален дрейф". Да... След провалът на третата част на „Ледена епоха” не вярвах, че някой ще се навие да направи и четвърта. Уви, оказва се, че съм грешала. Ще се опитам максимално да ви улесня щом седнете да гледате филма – не очаквайте нищо! Абсолютно нищо! Само тогава може да ви се стори, че лентата е по-добра от третата част и по-слаба от първата и втората. Само тогава може да се усмихнете на 5-те шеги на кръст. Само тогава ще излезете от кино салона и ще повярвате, че не сте си дали парите напразно. Филмът не ми дава повод да ви кажа, че непременно трябва да го гледате, но почитателите на Сид и компания няма как да ги задържа извън обсега на лентата – затова горещо препоръчвам да не очаквате нищо.

Фалшификаторът

Много интересно резюме притежаваше тази лента – естествено, че пожелах да му обърна внимание. Проблемът тук е, че някъде между приятно замисленият сценарий и реализацията му, нещата се разминават. Стана посредствен, непоносимо провлачен. Може би за съсипването на представата ми за лентата беше виновна е лигавата псевдо актриска, която се явяваше романтичната страна на филма. При всички случаи – не струва!

Числото 23

 Как така обърнах внимание на филм, който не е от новите? Казаха ми, че това е единствената сериозна роля на Джим Кери. Естествено, че ще се поинтересувам. Никога не съм го гледала в лента, в която не прави непрекъснато физиономии и не е пълен дебил. Останах приятно изненадана. Филмът не е лош, дори напротив – притежава достойнства, които произтичат и от актьорската игра. Като оставим на страна всичко лошо, което държа да кажа, сценарият е на ниво. Има от всичко. Опитайте.

Пиратите! Банда неудачници

"Пиратите! Банда неудачници". Може би никога няма да разбера какъв точно е замисълът на подобен род анимации. Нито е удоволствие да се гледа, нито е с интересен замисъл. Сякаш правят филми, просто, за да има нещо, което непрекъснато излиза. Правени на конвейр, без мисъл за зрителите, единствено с цел печалба, която цел според мен няма да се реализира, дори на половина според представите на създатетелите. Не знам кой е отговорен този тип ленти да се подвизават и да попадат в полезрението на децата – във всеки случай заслужава да го съдят. Колкото до самия филм – не представлява нищо, с което непременно бих държала да ви занимавам. Ако го видите някъде, дали по телевизията, киното или в интернет – пропуснете го със замах.