Откровено слаба бозичка. Някъде между неуспешното спасяване на някаква комуна и собственото им объркано ежедневие Пол Ръд и Анистън намират себе си и най-сетне установяват какво искат да правят с живота си. Може би трябва да ми е смешно? Е, не беше. Нищо хубаво не излиза от филми, които са планирани в рамките на дни, да не кажа часове. Безобразно е, че ни ги предлагат дори. Съответно всички останали процеси - като реклама на лентата и пускането й по кината е напълно безпредметно. Не си го причинявайте!
Няма коментари:
Публикуване на коментар