Винаги съм толерирала подбора на филми, който Лиам Нийсън прави за себе си. Обикновено са с дълбок подтекст и са добре разгърнати. Уви, всяко правило си има изключение. В конкретният случай тази лента уби садистично поддържането на тази ми теория. Дори нямах сили да я изгледам до края. То не бяха черва и някакви червени очи в тъмнината (хахаха!). Пълна скръб, драги читатели. Не си го причинявайте!
Няма коментари:
Публикуване на коментар