"Смърфовете". Хммм. В детските ми спомени съвсем бледо се синеят тези същества. За това реших да си припомня поне нещо. 3D историята не остстъпва по нищо на колосално скучните и предвидими детски филмчета. Тъжното е, че всеки би се опитал да върне част от детството си посредством лентата, а тя не притежава тези качества. Дразнещ е периодът на адаптация (това съм го казвала и преди), който се проточва, защото Харис го удължава до безкрайност. Сетне в един момент всичко се нарежда, сините човечета са на път да оправят цялата каша и блондинът гигант се впуска да им помага. Някак станахме твърде големи за всичко това...
Няма коментари:
Публикуване на коментар