събота, 24 декември 2011 г.
Принцеса за Коледа
"Принцеса за Коледа". И за стотна не съм си помисляла, че Холивуд няма да запълни екрана ми за хиляден път с коледни филми. Очаквания нямах, вече няма логика. Разочарована не бях - подготвена съм за провал. Резултатът е някаква смесица от поне 20 филма. Фразата описваща лентата? "И заживели щастливо до края на дните си...".
Мръсен филм
"Мръсен филм". Тези умопомрачителни и непрестанно излизащи на екран пародии направо убиват в мен всякакво желание да гледам филми. Предполагам сте имали "честта" да видите някои от популурните им заглавия като: "Романтичен филм", "Аз съм девствен", "Вампирите не струват", "Страшен филм" и всички производни, за които в момента не мога да се сетя. Няма как да не обясня, че този вариант не е по-стойностен в нито едно отношение. Докато другите са базирани на ленти, спечелили милиони долари, този е просто гигантско нищо. Логика липсва, всичко е направено като едно безкрайно разказване на вицове. Струва ли си? Не!
Dragons: Gift from the Night Fury
"Dragons: Gift from the Night Fury". Не се наемам да предположа как ще преведат заглавието на лентата, но пък смея да твърдя, че това е един от най-приятните филми в близките седмици. Лек, разтоварващ и наистина неангажиращ. Лесно се гледат анимации, а за тази просто няма сравнение.
Ноща на ужасите
Вампири... Пак ли?! Не пак, а за пореден и сякаш милионен път... Е, не са епилирани и блестящи, но въпреки това се връщаме на тази така добре ни позната история. Надявам се няма изненадани, че вампирът е Колинчо и, че е подобаващо скапан обитател на сенките. Историята е супер дразнеща. На моменти избива на комедия, заради наличието на част от актьорският състав. Основното е, че лентата е под всякаква критика. Останалото е ясно - не си го причинявайте.
Дилъри на време
Вероятно част от положителното ми отношение към филма се дължи на факта, че ходих да го гледам на кино. Интересната история е повече от добре разгърната и сравнително добре изиграна. Препоръчвам лентата на хора с интерес към некомерсиалното.
Лари Краун
Меко казано постничко филмче. Слабо и претупано. Основното се съдържа в едно единствено изречение и сетне няма да имате усещането, че сте пропуснали нещо.
Първичен код
Зашеметяващо добър филм. Удивително, но не беше прецакан до самият край, който ми се видя логичен, но и леко шашав. Може би една идея по-малко финала и нещата щяха да са перфектни. И все пак - историята е интересна, не е претупан като сценарий, не е безобразно провлачен или муден. Горещо препоръчвам на всички ви.
четвъртък, 8 декември 2011 г.
Деца шпиони 4
Поредното продължение. Интересни каскади, поне в началото. Сетне нещата се размазват в ужасяващ бълвоч, който само Холивуд би могъл да предложи.
Сламени кучета
Трилър + Александър Скарсгард = примамливо предложение от света на киното. Оообаче, какъв е всъщност резултатът от това уравнение? В началото гледаме мудното адаптиране на семейство, прибрало се, за да може съпругът да пише на спокойствие новата си книга. Появяват се старите познати на съпругата му, които са наети да оправят покрива и става една каша... Опитвам се да кажа, че като идея филмът е приемлив. Като изпълнение също сравнително бива. Обаче, не става.
Отвъд полунощ
"Отвъд полунощ". Четох книгата и ми хареса. Гледах филма - боза. Не само, че липсваха важни моменти, ами и някои от героите бяха мистериозно пропуснати. Не го препоръчвам за нищо на света. Разкъсаното действие и липсата на последователност дразнят.
понеделник, 21 ноември 2011 г.
Коледа в Бостън
"Коледа в Бостън". Хммм. Една от типичните холивудски бозички, които е лесно да гледаш и още по-лесно да забравиш. Единственото, което е различно в случая е наличието на един доста наболяващ проблем - срещите с хора от интернет. Е, тук не се говори точно за това, но спокойно може да бъде адаптирано към настоящият проблем. Та... Лентата. Малко кривнаха от познатата схема и с това спечелиха адмирациите ми. Иначе е безперспективна бозичка. Краят е ясен.
Меланхолия
Единственото, което ми идваше на ум преди да гледам филма, четейки резюмето беше: "Да, да, да! Точно такъв филм ми се гледа!". Изгледах го до средата. Единственото, което ми идваше да кажа на всеослушание беше: "Помощ! Това е пълна скръб!". Нямам думи...
Човекът без лице
Ето това е пример за динозавър в киното, който може да направи филм, без да имам усещането, че се напъва да изиграе даден вид чувство. Лента без експлозии, гонения, смърт, чума покосила половината земно кълбо. Това е един от малкото хубави филми, които съм гледала в последно време. Мел Гибсън прекрасно сътворява героя си, придавайки му онзи нюанс на естественост, към който в момента всички се стремят. Историята е обикновена, без 12 годишно дете да се превръща в герой, без специални ефекти и прочие убиващи актьорската игра елементи. Няма сълзлива любовна история - е, има, но не такава на каквато сме свикнали да сме зрители. Опитайте. Няма да сгрешите.
Мръсна игра
Какво имаме тук? Никълъс Кейдж един от сравнително добрите актьори в съврменното кино. Никол Кидман - да кажем една от издънките на киното като цяло. Първият ми и доста прибързан извод? Добре звучи на хартия. Сядам да гледам и какво се оказва? Един от най-дразнещите филми, които съм гледала. Изнервящото беше, че непрекъснато се сменяше позицията на героите - в единият миг жертвата има премиущество, в другият нещата съвсем се объркваха. То не бяха интриги, то не бе чудо. Елементарно поднесен, муден и натрапчиво постен от към действие. Не ви го препоръчвам.
Точната бройка
Трудно е да не започна да хуля за милионен път всички, които се навъртат около кино индустрията. Истината е, че като се отдръпнем от факта, че това е съвкупност от най-касовите сценарии - лентата е лека, приятна и дори забавна. Резюме няма да правя. Заслужава ли си? Поне за мен това е един от важните въпроси свързани с даден филм. Заслужава си, стига да не очакваш нищо и да си го свалил за разпускане. Не се нахвърляйте с интерес върху тази комедия. Още от самото начало е известен краят. Няма изненади. Тук наблюдаваме добре познатото и печелившото. Enjoy.
събота, 29 октомври 2011 г.
Магьосникът и бялата змия
Ако трябва да бъда честна има няколко факта, които ми понамирисаха във филма. Първо - да, много харесвам азиатски продукции, но тази беше леко сбъркана. В началото надписите нетактично ни обясняват, че лентата е правена по мит, който напомнял на Ромео и Жулиета. Естествено е всеки да си извади заключенията. Второто - съжетът беше претупан, не достатъчно разгърнат. Да имаше си ефектите и магическите създания, но като цяло не ви препоръчвам да гледате за почти нищо на света.
Да кажа или да не кажа
Не се подлъгвайте по приемливо изглеждащият постер. Филмът е скучен и подобаващо объркан, което дразни до такава степен, че се наложи да го гледам на два пъти. Резюме няма да правя. Ще отбележа главните точки: изневяра и "Да кажа или да не кажа". Не го гледайте.
Размяната
Някой от вас да е гледал "Шантав петък" от 1993 г.? Разликата се състои във факта, че този филм е около 10 години по-късно и се играе от мъже. Всеки от вас, ако е гледал и двата ще намери още разлики, но кажете ми генералната идея не е ли една и съща? Всеки режисьор и сценарист ще се опита да изклинчи от безумно познатото, но взимайки същата идея няма как нещата сами да започнат да стоя по различен начин. Така, вече знаете за сюжета. Въпросът за лентата още стои. Моето мнение е, че притежава всички предпоставки, за да си позволите да убиете час и половина.
Спящата красавица
"Спящата красавица". Меко казано странен филм. Подозирам, че основната идея е толкова дълбоко внедрена в лентата, че лаици като мен нямат право дори да я зърнат. Всичко вървеше нормално, докато краят стопи илюзиите ми, че ще мога да кажа как стоят нещата. Сякаш са снимали дни и седмици, за да объркат зрителите. Аз не мога да дам адекватна оценка, ако някой може ще се радвам да я прочета в коментарите.
Жива стомана
"Жива стомана". Както бях предупредена, лентата си заслужава да се види единствено на кино. Внушителните кадри доставят удоволствие, когато се гледат на гигантски екран. Като цяло филмът си има история, при това не особено дразнещо позната. Да, всички знаехме какво ще се случи с детенцето и мадамата, но се надявахме все от някъде нещата да бъдат променени. Е, не получихме изненада. Интересното е историята на роботите. Не са взаимствани от "Трансформърс". Не са повлияни от стотиците боклуци, които бълва кино индустрията. Още един важен фактор - музиката е от Danny Elfman. Не мога да ви опиша какво удоволствие е да слушаш подходящият звук на правилното място. Генералният извод е - филмът е идеален, ако е на кино.
Оглупели от любов
"Оглупели от любов". Нещата прогресивно загрубяват. Почти всяка нова холивудска комедия вече се опитва да засечни простотията натрупана от предишната, отмивайки я с двойна доза. Този филм има 2-3 бисера, но като цяло е ужасяващо скучен и пословично познат като сюжет.
Арена
"Арена". Поредното отроче на "Здрач" се вихри на екрана и се мъчи да докаже, че има причина да е известно, не единствено заради безкрайната поредица за блестящи вампири. В началото лентата се развива безумно бързо. Сякаш за секунди животът на главният герой се променя. Последва завихряне на странно алогични решения и появата на нова мадама. И всичко се превръща в безкрайни мелета, преплетени с невъзможността нещата да се променят в положителна насока. Краят на лентата съвсем нежно се опита да ми пропомни, че може и да има смисъл филмът да е бил заснет. Дали е така оставям на всеки сам да си прецени.
четвъртък, 13 октомври 2011 г.
Отвлечен
"Отвлечен". Трудно е да не започна да се заяждам с поредният актьор, който "Здрач" направи известен и пусна сред останалата актьорска гилдия. Та, за да не сипя "суперлативи" ще се опитам да дам адекватна преценка за филма. В интернет коментарите за лентата са само отрицателни, което е леко дразнещо. Сядам, за да видя има ли причина да надам вой и да опровергая всички и всичко. Така... Лентата не блести. Има си дозата екшън подходяща за всички, които нямат достатъчно естроген. Има си и нежната, лигава и превъзнасяна любовна част достойна единствено за дамите. Т.е. филмът притежава всичко - от безмозъчно стреляне, до нежни прегръдки в следствие на смела постъпка. Не залагйте много, всъщност нищо. Нещата стоят объркано, не на място и дори леко глуповато. Фустата с вежди като на Йети направо убива с перманентното си пищене, а Лаутнър, който залага единствено на плочките си дразни с типичното поведение на супер герой.
Роден да се състезава
"Роден да се състезава". Много зле, ужасяващо та чак трагично... Това е поредният опит на кино идустрията да създаде блок бъстър. Още по-страшното е, че това е едва ли не еквивалент на "Бързи и яростни" (добър шофьор, на когото му е невъзможно да не се забърка в каша и да не свие нечия мадама) в комбинация с още няколко филма. Лентата не представлява нищо интересно не само от гледна точка на сценарии. Нещата се усложняват още повече, когато актьорската игра е поверена в ръцете на напълно неизвестни дечица. Леко дебилното поведение и липсата на каквато и да е новаторска идея могат единствено да доведат до пълен провал.
Мухоловката
"Мухоловката". Поредната комедия? Не точно. Поредният екшън? Не съвсем. Тогава какво е този филм? Хмм, труден въпрос. Това е всичко, което не харесвам в дадена лента - мудност, неясност (поне в началото), развитие на едно и също място през цялото време. Това е и всичко, което ми доставя удоволствие в даден филм - неочакван край и развити, но сбъркани персонажи. Има си своите недостатъци разбира се. Но като цяло е нещо, на което може да се насладите след дълъг ден, или в събота следобед с приятели. Не е комерсиално и дъвкано до безумие.
Пингвините на мистър Попър
"Пингвините на мистър Попър". Джим Кери отново се мъчи да ни забавлява с идиотските си физиономии, но нещата остават на ниво мъки. Като начало филмът изглеждаше поносим - има си история, която за съжаление се размива в последствие. Основното се забравя заради пингвините, които шумят, изхождат се навсякъде и трошат всичко с финес. Има ли нещо - бих попитала аз, когато чуя заглавие на филм с Кери. Не - бих отговорила, след като съм го изгледала. Да, има си своите лафове и откачени персонажи, но всеки филм ги притежава.
Смърфовете
"Смърфовете". Хммм. В детските ми спомени съвсем бледо се синеят тези същества. За това реших да си припомня поне нещо. 3D историята не остстъпва по нищо на колосално скучните и предвидими детски филмчета. Тъжното е, че всеки би се опитал да върне част от детството си посредством лентата, а тя не притежава тези качества. Дразнещ е периодът на адаптация (това съм го казвала и преди), който се проточва, защото Харис го удължава до безкрайност. Сетне в един момент всичко се нарежда, сините човечета са на път да оправят цялата каша и блондинът гигант се впуска да им помага. Някак станахме твърде големи за всичко това...
неделя, 25 септември 2011 г.
Никога не се предавай 2
"Никога не се предавай 2". Гледах го в компания, която след краят на лентата твърдеше, че е по-добро дори от единицата. Гарантирам, че не е така. Филмът не е продължение, а отделен, самостоятелен и достоен съперник на едно. Не са размили историята, припокривайки я с първата част и само сменяйки актьорите като добре познатите ни "Step up" филми. На мен ми хареса и ви го препоръчвам за разтоварване и релакс.
Любов, сватба, брак
"Любов, сватба, брак". Не мога да си обясня, защо Манди Мур ми се стори, предпоставка за добър филм. Може би "Незабравима" и "Септемврийски години" са повлияли на преценката ми, но с това до тук. Филмът е скучен, дразнещо бавен и сякаш направен, за да зарадва почитателките на поредният глупендер играл в "Здрач". Има си своите лафове, но това е всичко. Не бих го препоръчала или гледала отново.
Нещо като забавна история
Шефове гадняри
"Шефове гадняри". Споменаха ми за този филм, ей така, между другото. Не залагах много и бях изненадана. Такъв сбъркан план и такива издънки рядко могат да бъдат пренебрегнати без широка усмивка. Лентата не е кой знае какво, но си има своите преимущества. Дженифър Анистън блести, колкото до Спейси - очарована съм. Останалата част от екипа също бяха доста добре подбрани. Гледайте филма, може и да ви разтовари.
Griff the invisible
"Griff the invisible". За първи път виждам Раян Куонтън в такава идиотска роля, не че има много участия във филми, но след мачото Джейсън в "Истинска кръв", този му избор на сценарий е направо отчайващ. Лентата не е за всеки, поради липса на типичните супер геройски сили и начинания. Всъщност начинанията си ги има, но са очевидно напълно неуспешни. По едно време се появява мадама със същите сбъркани разбирания за света. Отчайващото е, че изгледах целият филм. Не правете моята грешка.
Служител на месеца
"Служител на месеца". Уж старо и добро, поне според резюмето в Замунда, но уви - нищо такова. Е, не мога да отрека, че до сега не съм гледала филм изцяло развиващ се в супермаркет, но като се изключи това нещата звучат плашещо. Имаме основните компоненти:
1. Секси мадама;
2. Двама идиота съперничащи си за нея;
3. Комични ситуации и щастлив край.
Не мисля, че си заслужава да се види.
Убийствени игри
"Убийствени игри". Отдавна не съм сядала да гледам екшън с Жан Клод Ван Дам. Подозирам и, че няма да се случи в близките месеци отново. Спомените ми от актьора са бледи и основно са базирани на преценката на родителите ми за съответните му филми. Относно тази лента - отзивите ми биха могли да бъдат единствено отрицателни. Нямаше нищо новаторско, а само очевидно непреодолимото желание за мъст. Доста поостарелият Ван Дам ми изглеждаше не на място, заради безумно дългият му стаж на екран. След дразнещо предвидимият край, стоях и зяпах екрана с надеждата да ми покажат нещо, което би си заслужавало да кажа, че фимът става, но уви - нямаше нищо подобно.
Малко от рая
"Малко от рая". Не се подлъгвайте по светлият и приветлив постер. Филмът се оказа доста сериозен с елементи на комедия. Свикнала съм да гледам Кейт Хъдсън в доста глуповати ленти. Мнението ми бе повлияно и от ролята на Господ, която заема Упи Голдбърг. Като цяло съм склонна да кажа, че филмът си заслужава. Изключвайки някои от до болка познатите ни и изтъркани сцени и фрази, от които явно сценаристи и режисьори отказват да се оттърват - препоръчвам ви да опитате.
Опашати сватовници
"Опашати сватовници". Да, сега целият зоопарк говори английски. Не очаквайте да започна да ръся суперлативи по адрес на лентата. Удивена съм от липсата на идеи и фактът, че хората още гледат подобни филми. Какво имаме тук? Раздяла, смешен мъж, Росарио Доусън в ролята на секси ветеринар, говорещи животни, адаптиране към тази новина за приказващите чифтокопитни, идиотски ситуации и влюбване. Мен ако питате - пълна скръб.
четвъртък, 8 септември 2011 г.
По приятелски
"По приятелски". Холивуд отново са влезли в серия - отново имаме "честта да наблюдаваме" стотици филми с еднакво съдържание, но с различни актьори. Примерите ми от последната година са "Любовта е опиат" и "Просто секс". Истината е, че лентата с Натали и Аштън не струва, а с Джейк и Ан блести не само заради смях, ами и заради трогателната си история. Така... Колкото до "По приятелски" - страхотна е! Наистина се смях. Не бяха претупали нещата за сметка на просташки дебелашки шеги. Не бяха разводнили лентата, за да ни покажат те как се сближават. Страхотно! Имаше от всичко. Сега някои от вас ще кажат: "То е ясно какво ще се случи на края!". Естествено, че е ясно - по този логика не яж, защото ти е ясно какво ще се случи на следващия ден. Наистина ви предлагам да се разтоварите с филма. Заслужава си.
събота, 18 юни 2011 г.
Чудовищно
"Чудовищно". Четох книгата и ме грабна. Реших да видя и филма на какво прилича. Като се пропуснат изтърваните сцени и леко претупаният сценарий филмът ми хареса. Това е една съвремена история за Красавицата и Звяра (Стига са правили за Пепеляшка - Ever After: A cinderella story (Дрю Баримор), Another Cinderella Story (Селена Гомез), A Cinderella Story (Хилари Дъф)). Филм с фантазия пренесен в настоящия свят на технологиите. Беше ми интересно да видя с какво ще променят сюжета. Промениха го. Лошото беше наличието на поредната фуста, с дразнещо минало и непристойно поведение предвид какво се опитват да й дадат в замяната на нейното нищо. Алекс блестеше. В общи линии оценката ми е положителна, но не очаквайте кой знае какво ново - придържайте се към оригинала и вероятно няма да останете разочаровани.
понеделник, 23 май 2011 г.
Ще стрещнеш висок тъмнокос непознат
"Ще стрещнеш висок тъмнокос непознат". Трудно е да не се размрънкам по повод този филм. Нека започна от далеч. Интересен подбор на актьори, приемливо заглавие, хубаво резюме... Иии? Нищооо. Пълна скръб! Сега, има огромният шанс да ме обявите за лаик, ама не ме грабна лентата. Сякаш нищо не се случи. Нещата си останаха от там, от където тръгнаха. Нула развитие. На кратко грам не ми хареса.
Абонамент за:
Публикации (Atom)