Жената в черно

„Жената в черно”. Знаете, че не обичам ужаси. Единственото, което ме накара да гледам този филм са коментарите в интернет, които бяха повече от положителни. Истината е, че лентата не е от типичните ужаси, пълни с кръв, черва и разкъсани до неузнаваемост трупове. Имаше капчица идея, просто не беше достатъчно разгърната. Естествено присъстваше гадна музика, грозни сцени и ужасяващи писъци, но предвид жанра – нормално е и дори приемливо. Изводът ми е: на любителите на хорърите това няма да достави удоволствие, а на останалите няма да се хареса, заради жанра си. Не го гледайте, моля.

Непобедимите 2

„Непобедимите 2”. Не съм особено на ясно, кой точно се е заел да прави втора част на така неприятната първа. Ако изобщо нещо е останало в съзнанията ви от лента номер едно, то определено не е нещо, което да ви накара да си пуснете и втората. От своя страна, нямах търпение да видя как точно ще се провалят за пореден път тези актьори от хиляда и Балканската. Разбира се – постараха се да не ме разочароват. Филма сюжет няма, има замисъл сътворен в рамките на десетина минути. Актьорската игра можеше и да се покаже, но поради липса на адекватен сценарий, дори и тези динозаври в киното не можаха да разгърнат способностите си. Единственото хубаво на лентата бяха опитите за иронизиране на самите участващи. Ако, по някакви странни и независещи от вас обстоятелства, се наложи да гледате филма – не очаквайте нищо и пак ви обещавам да сте разочаровани.

Божествата на касапите

„Божествата на касапите”. Учудващо сполучлив филм. Да, дразни с мудност, с еднообразие и липса на действие, но пък разкрива доста аспекти от човешкото мислене. Лентата е правена по пиеса и това до някъде я оправдава. Хммм, предлагам хубаво да се замислите преди да гледате.

Прометей

„Прометей”. Много исках да го гледам този филм – очаквах твърде много и може би точно това съсипа удоволствието ми от лентата. Единственото положително, което мога да кажа е прекрасната актьорска игра на Чарлийз Терон – останаото е пълна скръб. Да, имаше замисъл, но някакси той се разми и унищожи впечатлението от лентата. Ако сте на противоположното мнение – моля споделете впечатленията си и ме опровергайте.

В долината

Понякога е много трудно да откриеш своя път...

В долината Сан Фернандо един младеж предпочита да живее с илюзията за свобода в компанията на непокорна бунтарка. Отново Нортън не разочарова публиката с блестящата си игра. Този път той е в ролята на Харлан, търпелив, внимателен и необичайно "мъдър" за възрастта си. Опитвайки се да намери свободата на прерията в големия град той неизбежно се сблъсква с неприятности. Тоби (Евън Рейчъл Ууд) е привлечена от странността му и иска да остане с него, баща й възразява и тя открито се бунтува. Самият Харлан чувства, че тя е неговата духовна половинка и прави планове да заминат далеч. Дълбок и емоционален филм . Препоръчвам го силно.

От Арман

Очаквай неочакваното

Учудващо неприятен филм. Да, всички влязохме в положение на героите, но някак твърде повърхностно са представени нещата. Може би са опитали да ни покажат как всъщност стоят нещата, но са разбрали, че тогава няма да могат да категоризират лентата като комедия и са се отказали. Резултатът е провал. Нито истински смешна комедия, нито стойностен филм. 

Мисли като мъж

Не става. Както и да погледна филма, с колкото и хора да му обърна внимание, все си оставам на същото мнение. Лентата не е стойностна, не носи дори мъничко хумор, въпреки отчаяните опити на сценаристите да вкарат такъв. Не си го причинявайте.  

Приятели с деца

Прекрасен филм. Интересен и приятно направен. Очаквах да претупат нещата, защото реално на никого не му се занимава с детайлите, но точно те превърнаха лентата в нещо, което си струва да ви кажа да гледате. Всичко беше представено по достъпен начин и като изключим финалът, който не отстъпва на всички холивудски бози – препоръчвам да му отделите нужното време. Ако не ви накара да се замислите, то поне ще видите другата страна на листото. 

Бел Ами

Може би основната причина лентата да ми стори под всякаква критика е присъствието на Робъртчо. Такава неприязън съм развила към всичките актьори от безкрайната сага, че всяко едно тяхно начинание ми се струва безмислено. Дори присъствието на Кристин Скот Томъс, която за мен е наистина добра актриса, не можа да смекчи ужасяващо еднаквото лице на Патинсън във всичките кадри на филма. Като се замисля – или играе луд, защото му отива и очите му определено не си стоят по местата, или играе блестящ супер герой. О, почти забравих как оцвъка ролята си на Сет Дигъри. Като цяло не го бива, или просто подборът на ленти е лош и не може да изпъкне дори мъничкото му актьорско талантче. Колкото до филма: не струва. Все очаквах нещо да се случи, нещо, което да ме накара да кажа, че точно тази лента си заслужава. Уви, нямаше такъв момент. Интриги и много жени по средата на цялата каша. Секс в промишлени количества и моят извод: Не гледайте!