събота, 11 февруари 2012 г.
Виртуален тормоз
"Виртуален тормоз". Филм право в десятката. Точно това, от което всички се страхуват се стоварва на главата на едно девойче. Застигат я клюките родени от болното съзнание на интернет непознат. Няма начин да се измъкне. Всеки ден чете все по-ужасяващи коментари за себе си. С всяка изминала минута положението й се отежнява. Филмът е прекрасен. Горещо го препоръчвам на всеки.
Весели крачета 2
"Весели крачета 2". Гледали ли сте първата част? Онази, в която Мъмбъл ни умиляваше с опитите си да не е толкова различен? Първата лента с невероятната музика и перфектна анимация? Ако не сте - побързайте. Колкото до втората част... Музиката е на ниво - това мога да твърдя със сигурност. Останалото е леко размито, но си струва. Ерик, наследникът на Глория и Мъмбъл, е изтърсак. Различен заради въображението си. Различен, защото вярва. Не очаквайте много и лентата ще ви изненада. John Powel се е постарал. Опитайте.
В новогодишната нощ
Веднага давам два примера за еквивалентни филми - "Ню Йорк, обичам те" и "Денят на Свети Валентин". Ако не сте ги гледали и не ви е останал неприятен спомен - заповядайте. Сценаристите за хиляден път не клинчат от здраво утъпканата пътека и ни предоставят познато и приемливо предложение за петъчната ни вечер. Ново почти няма, освен актьорите, но както добре знаете са все известни лица. Опитайте, ако нямате друго за гледане и ви е писнало от особено задълбочени филми.
Етикети:
Abigail Breslin,
Ashton Kutcher,
Halle Berry,
Hilary Swank,
Jessica Biel,
Michelle Pfeiffer,
New Years Eve,
Robert De Niro,
Sarah Jessica Parker,
Zac Efron
Мъжете, които мразеха жени
"Мъжете, които мразеха жени". И ето, тезата ми, че на всеки 40-50 филма един е наистина добър се потвърждава, отново! Въпреки, че лентата е римейк, това не я прави слаба. Прави я достъпна, помага й да включи новите технологии и я разгръща до точното състояние, в което "децата на 21-ви век" биха я одобрили. Няма такъв филм. Почти перфектно направен. Стойностен, последователен, логичен - това са точните думи за лентата. Руни Мара блести. Не искам единствено да хваля филма, но ми е трудно да кажа нещо отрицателно. Достави ми удоволствие да съзерцавам разплитането на загадката, беше ми интересно да наблюдавам от първи ред отношенията в семейството и се наслаждавах на краткото отмъщение на героинята на Мара. Блестящо. Горещо го препоръчвам.
Потомците
До колкото помня този филм е номиниран за Оскар, но за какво точно си нямам идея. Дано да е за главна мъжка роля, иначе много ще мрънкам. Лентата е пословично мудна и дразнеща. Не представлява интерес и заради странните постъпки на главният герой. Все едно е изваден от гората и решенията му са базирани на елементарната представа за добро и зло. Алогичните му постъпки бяха следствие от трагедия в семейството. Основното, което държа да кажа е: може би има какво хубаво да се каже за филма, но след два часа и половина съзерцаване на екрана не ми останаха сили да го споделя с вас. Мнението ми е отрицателно, държа да чуя е вашето. Може пък да ми покажете другата страна на листото.
Кинти в небето
Ще изненадам ли някого, ако кажа, че това е поредната комедия, чийто замисъл е сътворен в рамките на 2 часа? Едва ли... Историята е интересна на първо четене. Последва нечовешкото ми раздразнение от факта, че ми е ясно и къде са скрити парите и как ще завърши лентата. Е, разбира се, че изгледах целият филм, но твърдя, че не става за нищо. Еди Мърфи пак крещеше както във всичките си други участия. Бен Стилър го раздаваше сравнително сериозен, но и той не блестеше с кой знае какви актьорски умения. Извода ми е - не си го причинявайте.
Абонамент за:
Публикации (Atom)